Натискът на площада исторически не е раждал нищо конструктивно, но е

Любен Дилов: Протестът е новото ходене на черква, но само когато гласуваш, може да изискваш от „отвратителните“

Натискът на площада исторически не е раждал нищо конструктивно, само че е значимо, че дава силата за промени, споделя депутатът от групата на ГЕРБ-СДС

– Колко ваши другари бяха на площада, господин Дилов? И мислите ли, че в случай че и вие се бяхте появили там, нямаше да ви прогонят хората?

– О, доста! И доста от тях по-късно идват на пиво в редакцията на l’Europeo да разясняваме. Аз, несъмнено, нямам място навръх този митинг, тъй като не съм склонен с (поне декларираните му) цели от Политическа партия и Демократична България. Иначе от 1990-а не съм пропущал. Някои от най-големите станаха поради мен и моите сътрудници – помните „ Каналето “ и „ Пътнико Виденоff “ – спрямо тези митинги, този беше като заседание на домсъвета.

Горещ последовател съм на протестирането общо и на митинга от понеделник в частност. Това е незаместим обществен отдушник. Ще се разпростра малко по тематиката не с цел да тичам от съответни въпроси, а тъй като считам, че е значимо.

Протестите в днешно време, изключително в София, заместват ходенето на църква. Хората се събират, виждат се с другари, имат вяра, че имат вяра в едно и също нещо, молят се всеки за неговото си, от време на време се молят на разнообразни богове.

И няма по какъв начин митингът да роди нещо градивно, само че задава направления, оказва напън да се вземат по-добри решения. В историята на човечеството няма нещо положително, основано под натиска на площадите – най-много несгоди. Но те са нужната сила за новите хрумвания, които се раждат от обособени хора и дребни групи. Няма значение под напън или окрилени от протестиращите.

В персонален проект нямам боязън да изляза пред протестиращите, нямам терзание да заявя, че мисля друго от болшинството. Ще напомня, че обществената ми кариера (впрочем и на Курумбашев, и на Алгафари) стартира с „ атомното „ Ку-ку “, когато цялото общество искаше неотложно да бъдем обесени.

– Поколението Z в действителност ли излезе от своя балон и изиска да взе участие в решенията за бъдещето си? Какво би трябвало да извършите вие, политиците, с цел да не остане излъгано и отвратено като поколението на родителите си?

– Дано е по този начин. Но би трябвало да ви поправя – никой не е излъгал родителите им, т.е. нас. Те се самозалъгваха и самоизлъгаха. И виновността е в огромна степен на така наречен отвратени от политиката.

Още когато се създаваше придвижване „ Гергьовден “ преди 30 години, го формулирахме по този начин: „ Колкото повече сте отвратените от политиците, толкоз повече са отвратителните в политиката “. Рецептата е елементарна: гласувате, интересувате се, изисквате. И участвате персонално. Критични сте към всичко.

– С вашите деца и внуци говорите ли за политика, спорите ли, какво им обяснявате?

– С внуците е още рано, само че с децата ми постоянно съм приказвал за политика, без да им налагам моите възгледи. Важното е да не се криеш и да заявяваш позиции, въобще не държа да са съгласни с мен. Но държа да са самокритични.

Непрекъснато властта е атакувана поради корупция. Всяка власт! Онзиденшният митинг също, само че хайде да се попитаме: какъв брой от нас заплащат действителните налози и не се ли пробват непрекъснато да изклинчат – разногласието за налог дял какво е? Чудесен инструмент да скриеш заплати!

Колко от нас не са предложили пари на пътя на въпроса „ А в този момент, какво вършим? “. Казват ли: „ Правим това, че ми пишете акт и ми взимате книжката. “?

Колко хора се съгласяват да ги обезпечават на минимална работна заплата, а останалото – кеш. И след това: „ Откраднахте парите за пенсии! “. Да, откраднахме ги. Всички ги откраднахме – и работодатели, и служащи!

Мога да продължа до сутринта… Мечта ли е изискващите да изискват и от себе си?

– Наистина ли като колегата си Бойко Борисов смятате, че площадът изиска нов бюджет, а не оставка на властта? И къде там се появи опасност за етническия мир, за която предизвести Делян Пеевски?

– Организаторите обявиха това за бюджета – помните. Асен Василев го сподели няколко пъти в деня на митинга. А хората на площада желаеха какво ли не и естествено въплъщават недоволството си с най-видимите политически фигури. Някои от тях прекомерно забележими!

Виж, със опасността за етническия мир не мога да се съглася. Това изречение не би трябвало да се изрича безгрижно.

Иначе Борисов беше пределно явен – ГЕРБ заплаща тежката цена да се осъществя една от цивилизационните цели на българите. И ще продължи да я заплаща, до момента в който е допустимо. Неведнъж съм приказвал за разликата сред политиците и държавниците. Борисов е общественик. Политическата логичност е незабавно избори. Ясно ви е кой ще завоюва и кой ще загуби от тях, да не наскърбяваме интелигентността на читателите, единствено ще кажа, че минимум ще загуби Борисов. Хората, без значение от пристрастията си, също вършат разлики сред политик и общественик. И го демонстрират на избори.

– Кой е най-лошият сюжет за България в този момент и кой най-оптимистичният?

– Най-лошият е предварителни избори тъкмо в този момент. Оптимистичният е до 30 декември да приемем бюджет, поносим от допустимо най-вече среди и класи. Няма по какъв начин да е добър след 4 години волунтаризъм (кой начена този волунтаризъм, нееднократно съм заявявал), само че най-малко да е поносим.

– Какво не би трябвало никога да има в новия бюджет?

– Промяна на Данък добавена стойност, въпреки че това е просто и ефикасно решение. Бизнесът прочее го желае и е подготвен да поддържа 22%. И никога да не се пипа ДДС-то на книгите, учебниците и печатните периодически издания. Това е доста изстрадана и мъчно добита помощ за една от най-важните сфери на публичното действие – грамотността и информираността.

– А за какво е толкоз мъчно да се орежат големите бонуси на всеки 3 месеца на висшите служители, да се мине гладко към заплащане на осигуровки от администрацията, тя да се реформира, а служителите на реда да не вземат 3 пъти повече от медицинските сестри?

– Нищо не е мъчно, всичко е баланс. Асен Василев първи проби табуто на ГЕРБ за недостига. Асен го отбрани с негова визия за баланс сред обществени и капиталови разходи. Говореше за десни цели с леви средства и други странности. Предложеният предходната седмица бюджет беше различен подобен баланс – оказа се недопустим и за бизнеса, и за потребителите.

Осигуровките на администрацията са доста сложна тематика, тъй като на практика са преместване на пари от единия държавен джоб в другия, само че по-трудно е да се намерят и стимулират положителни държавни служители. Ако се увеличи качеството, може да се понижи количеството на заетите в администрацията. Впрочем, доколкото знам, България има под междинния за Европа брой служители.

За служителите на реда не ме питайте – първо ме овъргаляха в катран и перушина, тъй като споделих, че служителите на реда би трябвало да работят като във Франция и Германия и по мое време беше обикновено полицията да бие хулиганите, а не противоположното. Сега – втори ден „ Ууууу “, къде е полицията, за какво бездейства. Така че пас по тази въпрос.

Иначе медицински сестри не доближават, по този начин е, само че аз от дълго време упорствам и за смяна на статута на парамедиците, които могат доста по-активно да се включат. Само че незабавно се задействат съсловни лобистки механизми и все не му идва ред на този въпрос.

– Ще дочака ли президентът Радев края на мандата си, или в случай че има предварителни избори през пролетта, ще слезе на терен?

– Бих желал да излезе. Искам неговите геополитически възгледи да бъдат честно декларирани на терена на изборите – по този начин, както го вършат от „ Възраждане “ да вземем за пример. А не да се крие зад президентската институция. Каквото и да си приказваме за него, той към този момент се записа в историята като най-разединяващия българите президент. В този смисъл към този момент е партиец. Самата генеалогия на думата е такава – part off/ част от. Радев от дълго време не е на всички, а е част от партийния набор.

– Президент, който го играе партиен водач, цар министър председател, социалисти вкарват плосък налог и след това ръководят с десни партии – каква може да е идната исторически причудлива политическа формула в България?

– Ооо, особено в историята на БКП/БСП има доста причудливости, само че те са причудливостите на българския темперамент, освен на социалистите. Помня по какъв начин Никита Михалков с екстаз ни викаше със Слави и Росен Петров, когато Негово Величество стана министър председател: „ Вие не си давате сметка! Вие живеете в оживяла приказка! Вие имате цар, който се съгласи да ви води! Празнувайте бе, неблагодарници, празнувайте и благодарете! “

Народът е умен даже когато не взема верните решения. Последните години той не разрешава съставянето на лесни болшинства. Посланието му е ясно: опичайте си акъла и се научете да работите дружно.